ИНТЕРВЮ ЗА АГЕНЦИЯ ФОКУС

Споделете

За предложения проект за Закон за гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност и за проблемите, свързани с гробищните места и гробищните паркове в България, Агенция „Фокус” разговаря с Атанас Аргиров, председател на Съюза на погребалните фирми в България.

Фокус: Г-н Аргиров, предстои да бъде обсъден законопроектът за гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност, какво представлява той? Атанас Аргиров: Досега няма нормативен акт, който да регламентира каквото и да е по отношение на гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност в България. До този момент нещата са разпръснати в няколко нормативни акта – една Наредба № 2, на Министерство на здравеопазването и в няколко закона, сред които Законът за гражданската регистрация и други. Няма единен нормативен акт, така че всичко, което се предлага, е важно и необходимо за регулиране на дейността в нашия бранш. 

Фокус: Тоест, предлагате да се приеме закон, с който да се регулира дейността? Атанас Аргиров: Точно така, специален закон за дейността ни. Почти в цяла Европа има такива нормативи, ние сме една от малко страни, които са останали без такъв норматив. Всички тези промени, които са се случили през годините – от икономико-политически характер, както и по-старата Наредба № 21 на Министерство на здравеопазването, тези неща са писани в друг момент, тогава са били политико-икономическите отношения. Сега нещата са повече на пазарен принцип, стопанската инициатива трябва да се развива, да има свободна конкуренция, да има възможност за иновации, за въвеждане на нови технологии при кремация, при погребения – различни начини на извършване на погребенията, подземни, надземни, което едва открехна вратата за промяна с Наредба № 2, на Министерство на здравеопазването от миналата година. Въпреки това трябва да се изготви единен законов акт, който да регулира нещата на законово ниво. С новата Наредба № 2, на Министерство на здравеопазването, която действа за нашата дейност, позволява определени новости, но те трябва да се съгласуват и съобразяват с други закони. А когато има един закон и вътре е написано какво и как трябва да се прави, то нещата ще се спазват по този закон. 

Фокус: Какво е състоянието на гробищните паркове в България, в момента? Знаем, че в много градове има проблеми с гробищните места. Атанас Аргиров: Състоянието на самите гробищни паркове, тези, които действат, до голяма степен зависи от местното самоуправление и от това, с какви възможности разполага то, за да може гробищните паркове да са уредени, да са оградени с огради и добре почистени. Има градове, в които това се осъществява много добре, има други населени места, където наистина е много трагично положението на гробищните паркове. Има села, които нямат въобще огради на гробищата, там се разкарват различни животни и всеки може да минава през тях. По отношение на местата, това е един проблем, който с годините се разрастваше, основно засяга по-големите градове и най-вече София, защото там е най-голяма миграцията, много хора от други градове отидоха да живеят там и когато се случи най-лошото трябва да бъдат погребани. Това е проблем за някои от общините. В проекта за закон е залегнала една друга, съвременна възможност, която до голяма степен ще реши проблема с липсата на гробни места. Досега санитарният период за отваряне на един гроб е осем години, тоест когато е извършено погребение, осем години след това не може да се извършва второ погребение в този гроб. По тази причина, ние от Съюза на погребалните фирми в България сме подхванали инициативата, ние сме изготвили проект за закон и сме внесли предложението, а на 11 юли това предложение ще бъде представено пред всички на кръгла маса. В проекта е залегнало използването на биоензими, това е една възможност, която позволява по-бърз процес на тлеене и използване на гроба в по-ранен период. Ние използвахме европейския опит и практика там, когато тялото е обработено с биоензими, гробът се отваря на втората година. Още на първата година е приключил процесът на тлеене, това е един нормален и естествен процес, приет от всички страни от Западна и Централна Европа, а сега идва време да бъде приет и в нашата страна. В нашия законопроект сме предложили това да бъде три години, тоест след три години да може да се отваря гробът, като по този начин до голяма степен ще бъде решен проблемът. Почти всеки човек в България има наследствен гроб някъде, ако се случи някакво събитие, обработката с тези биоензими няма да струва повече от 20 евро, това е цената на препарата, който пристига от Европа, от фабриките, които го произвеждат. Поставяйки го и записвайки в регистъра в общината, от която е, че тялото е обработено с този ензим, ще бъде отбелязано, че гробът може да се отвори на третата година. Ако се случи повторно събитие, както ако се замислим често се случва в едно семейство, например с двама възрастни на към 70 години, колкото е средната продължителност на живота в България, да почине единият, ако е обработен гробът, може да се ползва не след осем, а след три години, ако стане така, че другият почине скоро след това. Имаме много такива случаи, случва се, например на наш колега се наложи в рамките на осем години да направи три погребения и да вземе три нови гроба, което на практика означава, че трябва да се вземат три парцела, тези гробове трябва да се оформят архитектурно и пластично, трябва да се направят с трайни надгробни заграждения, да се сложи паметник и всичко това е разход. Впоследствие тези гробове не са и нужни, когато мине санитарният период ще извадим костите от единия гроб, в другия, ще преместим паметника и този парцел ще се освободи, но разходите няма да се върнат. Това са случаите, на които ние казваме при нужда, защото тогава е бил необходим този парцел за извършване на погребението. Ако както в този случай стават събитията през три години, можеше поне единият гроб да се използва два пъти през този период. Това в общи линии е нашето предложение. 

Фокус: Каква е процедурата за вземане на гробни места, когато се налага и няма възможност да се използва наследствено място? Атанас Аргиров: Досега действаше такава практика, че при настъпване на смърт, общината по местоживеене на починалия, осигурява ново гробно място. То се осигурява безвъзмездно за първите осем години, докато е и санитарният период, след това се налага да се заплати такса за гробоползване, която е определена по Закона за местните данъци и такси, от Общинския съвет конкретно за всяко населено място. Това е редът. Другите гробове са наследствени, има си гроб, който е на дадено семейство или фамилия и той може да бъде преотстъпен при необходимост на член от тази фамилия. За гробищните места важи Законът за наследството. 

Фокус: С какви други проблеми се сблъскват погребалните фирми в България? Атанас Аргиров: Проектът, който ние предлагаме, се опитва да реши проблемите в няколко основни направления. Едното е да се уреди устройството, собствеността, управлението и поддържането на гробищните паркове, това е като първа точка. Задължително трябва да се защитят правата и задълженията на собствениците на гробищните паркове и на крематориумите, да се уредят правата и задълженията на ползвателите на гробни места, това са нещата, които трябва да се регламентират. Също така правата и задълженията на лицата, предоставящи траурни-обредни услуги, в това отношение, когато парламентът е изготвял закона е заимствал от много закони в Европа, Америка. Става въпрос за това да има определен ценз, хората, които се занимават с тази дейност да имат определена професионална квалификация, да има определени изисквания към фирмата, която ще оперира – да има офис, да има определен брой специализирани автомобили за извършването на тази дейност, тъй като това е задължително за транспортирането на тленни останки, да има назначен персонал, който да извършва тази дейност, защото няма как един човек да я върши. Други проблеми, които са залегнали в бъдещия проект, са и извършването на погребения и кремация на български чужди граждани, защита и съхранение на ритуалните обичаи и културни традиции, както и защита на потребителите на правни и ритуални услуги от нелоялни търговски практики, което е едно от най-важните неща. Като кажем нелоялни търговски практики, имаме предвид всички такива – от пробутване на визитки от медицински лица в болниците, немалката комисионна, която се взима от крайния клиент, забрана за създаване на господстващо положение, което ще рече, че всички органи – изпълнителни, на местно самоуправление, лица, предоставящи погребални услуги, да нямат право да създават условия за господстващо или монополно положение при осъществяване на погребалната дейност. Това е много важно, защото през този период от 20 години имаше много такива случаи, тогава бяха само общините, те бяха създали един монополи в така наречените общински предприятия или търговски дружества и не допускаха никой на пазара. В крайна сметка най-добрата социална политика е наличието на свободен, конкурентен пазар. Когато има повече участници на този пазар, ще има по-голям избор, когато има по-голям избор има и конкуренция, а в конкуренцията ще се получат и най-добрите цени на пазара. Може цените да са по-високи, или по-ниски, но в крайна сметка потребителят има избор. Аз, например мога да искам да има четирима души с фракове и да мога да дам повече пари, другият може да не може даде много пари, в крайна сметка трябва да има свободен избор. Потребителят трябва да може да избира коя фирма иска, а не да бъде принуждаван и да му се казва „Не, ти няма да бъдеш с тази фирма, ако не ползваш услугите на тази фирма”, както сега се случва по разни болници, особено по София. Даже там част от патоанатомите са станали погребални агенти, което е нелоялно и некоректно и се заблуждават близките. Използвайки авторитета си, те казват, че ще ги насочат към определени фирми, които уж ще им свършат най-добра работа, а в крайна сметка определената им цел е не да помогнат в този тежък момент, а да ви насочат там, където ще получат комисионна, което е жалкото. 

Фокус: В момента как се осъществява контролът на дейността на погребалните фирми и как се следи за нелоялната конкуренция? Атанас Аргиров: Не е регламентирано, така както сега ви обяснявам, така се опитваме да обясняваме на всички хора. За съжаление повечето искат жълтото от нас, искат да кажем конкретни имена на фирми и може би тогава ще отразят проблема, а аз искам да кажа наистина какъв е проблемът и как той да се реши. Много е трудно да се следи, когато например ръководството на определена болница разбере за такъв случай, повечето пъти си измиват ръцете, казвайки, че не знаят какво се е случвало в моргата или например, че санитарки в болницата са тичали и са пробутвали визитки на определени фирми, а също и Спешната помощ в градовете, отива по-бързо в случай, че някой е починал, а не когато има болен пациент, който се нуждае от помощ. Даже в някои случаи и някаква фирма да пътува с тях, ние на тези фирми им казваме „копърка” с нашия бранш – сложили са една папка под мишница и един телефон и няма нищо друго, няма офис, няма работници, няма персонал, няма коли, той просто идва без нищо, измисля една цена, взема си неговото и след това наема други фирми, от една наема хора, от друга взима кола, ритуален агент, кара покойника на камера на друга фирма. Това е причината да искаме всичко да е регламентирано, да им регистър на фирмите, където да бъдат записани и да се знае кои са, ако не си в регистъра, няма да можеш да работиш, защото не отговаряш на заложените изисквания. Това не сме го измислили ние, така е и в Италия, в Германия, в Англия, преди няколко дни бях в Ирландия, като член на борда на директорите на Световната организация FIAT-IFTА, на 12-ия Световен конгрес на нашата организация. Нещата в другите страни са уредени от години, с нормативни документи, няма как там, за да станеш Funeral Director, трябва да си завършил едно училище, в което се учи някъде четири години. Например ние посетихме един голям траурен дом, чиито собственик след като починал, се наложило дъщеря му да завърши такова училище, за да може да продължи бизнеса на баща си. Така трябва да бъде, този погребален дом, в който бяхме в Белфаст, е някъде на 200 години, с традиции и въпреки всичко дъщерята на собственика е трябвало да кара четири години университет, за да поеме бизнеса. 

Фокус: В България какво образование трябва да има човек, за да работи или притежава траурен дом? Атанас Аргиров: Към момента няма изисквания, ние сме поставили едно изискване – минимум средно образование за управителя и в проекта сме поставили едно изискване за професионална квалификация. Ние от Съюз на погребалните фирми в България, всички членове – управители на фирми и включително и част от персонала, сме преминали такъв курс и имаме необходимата професионална квалификация. Надявам се с наша помощ, с помощта на други колеги от бранша, както и с помощта на двете комисии по култура и медии и по регионална политика и местно самоуправление, ръководени от г-жа Петрова и г-н Татарски, които възприеха идеята и я доразвиха, предложението, което ще се разгледа на 11-ти да е един от най-либералните нормативи в тази област. Той позволява да се извършват доста неща, да има свободна конкуренция, да се разграничи административната от стопанската дейност, тоест общината като управлява гробищата, да не може да извършва и търговска дейност. От един субект ще се извършва управлението, а друг ще бъде оператор на траурно-обредни дейности. Това са едни от най-важните неща с законопроекта. Също така ще има възможност свободно да се изграждат крематориуми. Който отговаря на изискванията, залегнали в норматива, се регистрира, не е нужно да вади лиценз или нещо друго, ако отговаря на изискванията се регистрира и започва да работи. 

Зорница ПОЛЕГАНОВА